loader image

Интервю със Светлана Илиева и Тодор Иванов

Светлата и Тодор
Светлата и Тодор
Обещахме ви да надзърнем в кухнята на Тенебрис и да ви запознаем с хората грижещи се за вашето невероятно изживяване. Христо Господинов влиза в кухнята, за да ви запознае отблизо със Светлана Илиева и Тодор Иванов. Двама, както ще разберете, изключително мотивирани и отдадени готвачи, обичащи ножове, но без да издавам повече – четете… 🙂
Представете се.
Светла: Не знам как да се представя, тия работи са ми много сложни…
С имена като за начало…
Светла: Трябва да ти кажа, че се казвам Светлана!

Светлана
Светлана

И…
Светла: И си готвя…
Човекът с пилето, ще се представи ли?
Toшко: Свинско е бе. Здрасти, аз съм Тодор, също си готвя…

Тодор
Тодор

Светле, кажи нещо, което обичаш да правиш.
Светла: Обичам, изключително много обичам, да си купувам японски ножове и да си режа с тях и да си готвя.
Какво най-много обичаш да си режеш с тях?
Светла: Всичко, когато са остри [демоничен смях] Тоше, и ти ли по по японските ножове?
Toшко: Аз съм по немските ножове…
Усещам конфликт тук…
Toшко: Нее, няма конфликт! Просто засега съм по немските повече.
Светла: А Toшко обича и ей така да си готви във въздуха на тиган [Toшко държи тиган във въздуха и масажира свинското] Добрее, а нещо освен готварството, което обичате?
Toшко: Фотография.
Има ли нещо, което може да видим?
Toшко: Нее, аз съм срамежлив много.
Да разбираме ли, че е интимна фотография?
Toшко: Нее, [тук се чува бурния смях на Светлето] просто имам много слаби опити, които качвам във фотофорум.
Светле, ти нещо друго освен готварството?
Светла: Не, то не ми остава време за нищо друго.
Да бе?
Светла: Наистина
Toшко: Ние сме отдадени на работата, на занаята…
Добре, има ли нещо, което хората не подозират за вас? Ако въобще хората подозират нещо за вас…
Светла: Аз принципно много обичам да карам АТВ-та и картинг. И точно допреди да си взема книжката имах АТВ даже, ама за жалост много лошо ме спряха полицаите и ме заведоха вкъщи за ушите и Тате ми продаде АТВ-то…Трябваше или да имам книжка и да мога да карам кола, или да си оставя АТВ-то.
Карала ли си делтапланер?
Светла: Не, ама в Хелс китчън карах самолет!
Toшко: Честно?
Светла: Да бе, беше много яко, само дето първия път тръгнах надолу вместо нагоре. И ветроходна яхта карахме на следващия ден.
Toшко: Аз мразя летенето… имам 50-тина полета и всеки път ми е ужас и не го искам. Не ми е хубаво преживяване.
Тоше, ти нещо, което хората не подозират за теб?
Toшко: За мен? Нее, аз съм много праволинеен.
Добре кажете някаква интересна случка от работа?
Светла: Честно, караш ме да се замисля.
[дълго мълчание]

Светлата и Тодор
Светлата и Тодор

Добрее, минаваме натам, страх ли ви е от тъмното?
Toшко: Мен не.
Светла: Мен много, допреди да вляза в Тенебрис.
Наистина? Как ти се отрази влизането?
Светла: Еми как ми се отрази… от 25 години за пръв път да се престраша да се прибера вкъщи, сама, дори без да светвам в двора. Допреди това като знам, че трябва да се прибера в нас и знам, че в двора не свети и звънях на Дядо или да светне, или да се покаже на прозореца. Докато не влязох тук, да ям в мрака… През цялото време си мислех, че като сме вътре са минали само 15 минути… И после се прибрах в нас дори без да светвам нито една лампа в двора.
Ехаа… А за теб какво е храната, Тоше?
Продължинието – какво е храната за Toшко и рецептата за сирене от картофи на Светла можете да намерите на…
Toшко: Много философски…
Защо готвиш всъщност?
Toшко: Защото ми доставя удоволствие… Цялото приготвяне на нещата, готвенето и крайния резултат, да видиш радостта на някого. И преди ми беше хубаво и накрая хобито си стана работа.
Преди правил ли си нещо друго?
Toшко: Даа, с доста глупости съм се занимавал преди… доста глупости. Имаше един период, в които избирах дали да се занимавам с готварство или с фотография. Накрая избрах готварството, явно ми беше по на сърцето.
Ти, Светле?
Правим интервю, къш! [към Кики]
Kики: Само набързо, според вас уеб страница на български тъпо ли ви звучи?…
Светла: Ами нещо като… най-върховата емоция, която човек може да изживее…
Toшко: [искрено впечатлен от отговора на Светлето] Ето виждаш ли, затова исках първо ти да отговаряш.
Ти Светле, защо почна всъщност да готвиш?
Светла: Бях на 7/8 години, когато реших, че ще почна да готвя и то заради чичо ми. Тогава още ме взимаха в училище и се падна ден, в който чичо трябва да ме прибере и да направи нещо за ядене. Направи яйца с праз и не знам толкова ли съм била гладна или какво, но ми се сториха най-яките яйца. Питам го как ги е направил, ама той беше решен да не казва, че аз няма как да оставя нещата така и утре ще запаля газовия котлон и ще почна да готвя. И само и само да не запаля газовия котлон с все къщата, ми казва “Като порастнеш ще ти кажа!”. Викам му “Не, трябва да ми кажеш сега!” и той “Ами щом си достатъчно голяма – разбери как съм ги направил сама!” и аз тогава се запалих.
И разбра ли как ги е направил?
Светла: Да… разбрах след известно време, просто в глупавите яйца е сложил Унисос. Знаеш ли колко кори с яйца съсипах… колко кори… и така още от тогава.
И не запали къщата междувременно?
Светла: Нее, само един/два пъти сме пребоядисвали тавана и няколко тигана си отидоха. И сега това ми стана главната цел, да докарам тази емоция – търся стари, ама много стари български рецепти. Рецепти, които си ял едно време като дете и с помоща на всичката техника, която вече знам до момента, да ги презентирам по нов начин, ама искам да се запази това – техниката е едно, презентацията е друго. Яйцата на вестник, например, да ги направиш по такъв начин, че вкусът да е същият, но да нямат нищо общо.
Имаш ли някакви стари рецепети, които в днешно време не се ядат много много?
Светла: Имам да, даже наксоро я показах по Гала. Тъй като дядо ми, лека му пръст, е от Алино, едно село до Самоков. Едно време там, то и до ден днешен, там си се гледат супер много картофи. Освен това са били и животновъди и са си квасели кисело мляко. Но понеже домашното кисело мляко е с много малка трайност има един момент, в който тръгва да става по-кисело и след ден максимум два, ще се развали. И те какво са правели… Загрявали са това кисело мляко, до точка на кипене. То се пресича, пада му суроватката и отгоре остава, не знам как се казва точно, те старите хора го наричат отвара. На 400гр. картофи, които просто са ги сварили и намачкали много хубаво, добавят половината от тази отвара, умешават го много хубаво и го овкусяват със сол и го пресоват през тензух. То зрее 5 дни на 4 градуса и става сирене от картофи. При което картофа не можеш да го определиш като картоф и да го разпонаеш. Сиренето, пък може да го определиш като плътно свежо сирене с по-плътна текстура. Ето такива работи ми е интеренсо, защото всяко едно село си има някакви такива неща.
Например грахът, когато са го събирали – пресен грах в шушулка, ако го оставиш да изсъхне хубаво на слънце след това го стриеш и добавиш вода – все едно правиш квас – става мая от грах. Което са си го правели едно време.

Toшко: Преди известно време купих първата готварска книжа на Пенчо Славейков от преди освобождението.
Светла: Там го има сиренето!
Toшко: Има сиренето, има и хумус. Сега в момента казват, че го носят арабите. Ние сме го яли преди освобождението, може пак арабите да са го донесли, не знам… Става въпрос, че преди много време сме го яли това нещо и сме го имали. Наричали са го гозба с нахут.
Светла: Имаме си, всеки край си е имал нещо такова. Велико Търново примерно, от сока на киселото зеле си правят чорба.
Toшко: Точно така, все още го има, в Сухинхдол все още правят свинска чорба, даже така я наричат, не супа със свинско, а свинска чорба – бульон “трезве”.
Какво обичате да ядете?
Светла: Аз да ти кажа, ям всичко, няма нещо дето да не обичам.
Какво ти е нещото, което ще си направиш като се чудиш какво да ядеш?
Светла: Сега малко смешно ще ти прозчуви, ама най-много обичам да ям сандвич с Дунавия и домат.
Toшко: Това от детството ли е?
Светла: Не, аз като малка съм яла само леща, пържени картофи и печени филии…
Toшко: Злояда…
Светла: Да… Само и единствено това съм яла.
Toшко: Моето най-любимо нещо, което ям е паниран кашкавал с пържени картофи, човек. Обаче го ям много рядко.
Светла: Това е много смешно, занеш ли, тръгвам си една вечер от тук и осъзнавам, че съм гладна и спирам на Аладин да си взема дюнерче. И съотвено – как реагират някакви хора, които са ме гледали в хелс китчън: “Ти ядеш Дюнер? Ти си готвач, как ще ядеш дюнер?”
Всъщност как си представяте идеалната вечеря?
Светла: Идеалната вечеря? Като отида при мама и тя да е сготвила.
Toшко: Голямо семейно събиране, с цялата рода. Всичко приготвено домашно… Иначе може да е готино и с любим човек, с бутилка вино.
Светла: Ейй романтик.
Защо започнахте работа в Тенебрис? Какво ви привлече в идеята?
Светла: Мен най-много ме привлякоха домакините. От към наша гледна точка, много ме кефи това, човек да не вижда какво яде, защото по някой път, срещал ли си такива хора, които като им сервираш нещо и те – “ааа аз такова не ям”. Аз затова така правя с моя мъж – Адриан – беше се заклел, че няма да вкуси лимец през живота си.
Toшко: Що? Какво му е на лимеца?
Светла: И аз направих, казах му това е жито, оцветих го с шафран, добавих му стафиди, той много обича стафиди и бях убедена, че щом има стафиди, той ще го пробва. И накрая казва “Ей по хубаво жито не съм ял през живота си!” и аз супер доволна “Еми да, щото не е жито, а лимец!”
А ти, Тоше?
Toшко: На мен като Мони ми се обади и ми каза за идеята, бях чел за подобен ресторант в Лондон, точно няколко дни преди това и ми беше станало супер интересно. Освен съвпадението ми стана интересно как ще бъде направено това нещо, как без да знаеш какво ще ядеш ще се довериш на някакви хора. Особено, че в момента е модерно да е шоу кукинг, да виждаш цялата кухня и всичко. А това е точно обратното.
Всъщност нещо промени ли се във вас?
Toшко: Аз мисля, че по по-различен начин гледам на домакините, особено след като влязохме и ни обслужваха една вечер да пробваме и ние как е. Доста, все едно ние не виждахме, а те виждаха. Много интересно се получи.
Светла: Мен преди ми беше много жал за тези хора. Сега пак ми е жал, абе не, сега повече им се възхищавам.
Toшко: Сега много респект има, като знам какво могат те.

Това беше един обичаен ден в кухнята на Тенебрис.
Очаквайте следващите интервютата, в които ще разкрием повече за останалите от екипа ни. Разбира се, чувствайте се повече от свободни да зададете въпроси, които би ви било интересно да прочетете отговорите или просто да изразите мнението си по обичайните канали.
The Team
Екипът на ресторант Тенебрис

Към Блог Страницата